The Land Of The Sand

Честно казано доста се учудих от европейската титла на Испания. Не защото не играят много добре. Не защото германците не показаха игра. Главно защото тези две неща винаги са на лице. И все пак Испания винаги успяваше да загуби. Не и тази година. Браво!
Още преди първенството казах, че очаквам финал Португалия - Русия. Далеч от истината останах, за жалост. Така и парите от залозите ми останаха далеч от джоба ми Иска ми се, обаче, да направя анализ на играта на големите отбори на първенството.

Ще започна с с група A. Португалия. 2008 определено беше годината на Кристиано Роналдо. Поне на клубно ниво. На Евро 2008 той не беше същият играч, който гледахме по Диема и бТВ с екипа на Манчестър Юнайтед. Не знам дали от умора или се е изчерпал за сезона, а може би дори трансферните слухове му повлияха зле, но Роналдо игра на максимум 50% от възможностите си. Другите от състава на португалците трябваше да играят отборно, но вместо това Шимао и Деко се опитваха да покажат, че са равни на Роналдо и съответно се провалиха. Единствено защитата на Сколари заслужава овации и то не заради стабилността си, ами заради нападателния си афинитет. Босингва, Карвальо и Пепе бяха постоянна заплаха за противниците си. Единствено Ферейра остана на заден план и според мен именно десният бек на Челси беше най-слабият в отбора. Преди първенството всички си мислехме, че Португалия има един много силен и дори равностоен състав, но ясно се видя, че Куарешма и Нани не могат да се сравняват с Роналдо и Шимао. Ако новият мениджър на Челси не беше дал почивка на първия отбор, със сигурност Швейцария нямаше да вземе трите точки от мача.

Но да минем към 1/4 финала. Германия е единственият отбор в света, който може да изглежда като най-слабият възможен противник и въпреки това да бие всички. Е, срещу португалците не бе точно така. Немците се стегнаха и биха по всички правила и критерии на играта. Не беше просто късмет. Португалия се издъни. Но нищо, играчите са още млади. На световното след две години ще са още по-надъхани за трофеи. Все пак някога трябва и те да вземат нещо, щом дори и великия Еузебио не успя да донесе злато вкъщи. Сега на ред е Роналдо. Но нека първо да избере къде ще играе, пък после да мисли за трофеите.

Турция. Не мога да кажа много за тях, а и не искам. Отбор с потенциал. С добри играчи. Повтарям, добри. Не много добри. Големият им коз е отборният дух и желязната воля. Както и треньора. Чудо беше, че елиминираха Хърватия, а още по-голямо чудо щеше да е ако бяха победили и Германия, но когато няма логика на терена се намесва опита. Единственият мач, в който наистина ми хареса играта на Турция, бе срещу Чехия и по-точно последните 20 минути. Това беше един отбор, който сякаш трябваше да победи с цената на всичко. Все едно мачът бе на живот и смърт. И победиха. Браво! Само така! Балканската традиция продължава.

Чехия. Брюкнер не разполагаше с играчи и очевидно нямаше гениална стратегия, за да се противопостави на противниците си. Без Росицки чехите нямат плеймейкър. Много ясно се видя, че единствената им тактика е да засипват Ян Колер с топки и евенуално от там каквото стане. Не стана.

Група B. Германия. Линекер го е казал. Всички играят добре и побеждават, но накрая шампион е Германия. Колко горчиво истински звучеше това преди финала. Добре че беше Фурията да разбие на пух и прах това твърдение. Иначе Германия игра безкомпромисно. Дори и когато загуби срещу Хърватия. Тактика над всичко. Дори и над резултата. Льов направи рискуван ход за първи път едва на финала. Когато пусна и Гомес и Курани. Но немците никога не са били добри като нападателен отбор. Като тотален атакуващ. А и испанците не им дадоха дори да се пробват. Така или иначе не заслужаваха да играят на този финал. Особено след мача с Турция. И преди това срещу Хърватия и Австрия бяха колебливи, но комшиите направо ги унизиха, въпреки че загубиха.

Хърватия. Слабо представяне на момчетата на Билич. Наистина можеха да играят на финал и можеха да го спечелят. Просто футбола им е по-различен от немския и можеха да се противопоставят на испанските постепенни атаки. Жалко че психиката им не издържа на дузпите. Хърватите играха много красив футбол и беше истинска радост за окото да гледаш играта им, но забравиха, че мача не е свършил докато съдията не свири последният сигнал. Жалко.

Група C. Румъния. Северните ни съседи отидоха на първенството като обречени, а накрая бяха потенциални четвъртфиналисти. Само да се бяха разбрали с Холандия. Разбира се, холандците имаха да им връщат от квалификациите, така че не е учудващо, че ги победиха. Пък и честно казано, Румъния не показа нещо повече в нито един от мачовете. Две героични равенства и достойна загуба. Толкова. Само с един Муту не стават чудеса срещу такива противници.

Франция. Срам и позор. Издънките на Евро 2008. Финалистът от последното световно първенство вкара само един гол и взе само една точка от трите си мача в “групата на смъртта”. Каквито и проблеми да имаше Доменек, извинение за такова слабо представяне не може да има. Между другото, освен играчите на Лион, само още двама френски национали станаха шампиони с клубовете си през последния сезон. И това бяха Патрис Евра и Франк Рибери. Въпреки слабото представяне, феновете на “петлите” не трябва да забравят, че предстои много силно поколение на Франция водено от Бензема, Бен Арфа, Насри, Гомис, Брианд, Санкаре и Сакхо. Тепърва те ще покоряват терените.

Италия. Световният шампион за малко да потъне в забрава. След като едва изплува от групите, италианците измъчиха тотално Испания и се стигна до дузпи, където “скуадра адзура” се представя повече от добре в последните случаи. За тяхна жалост, това беше вечерта на Касияс. Нито Тони, нито Касано, нито дори вечният Дел Пиеро не успяха да покажат нещо запомнящо се. Единствено халфовата линия на Милан и Рома показа, че никак не ги бива и има нужда от сериозна промяна в отбора, за да може да се бори за мястото си на върха.

Холандия. Летящите холандци за пореден път играха най-красиво и резултатно и за пореден път отпаднаха безславно. Страхотен футбол и липса на шанс. Това е определението за Холандия от времето на Кройф до ден днешен.

Група D. Русия. Аршавин, Павлюченко и Жирков са новите звезди на Изтока. Свежия полъх на Евро 2008 дойде от братска Русия. Красива, динамична игра, но липса на воля и твърдост лишиха руснаците от финала във Виена. Очаквам силно тяхно представяне и на световното през 2010 година.

Испания. След като всички вестници и сайтове бяха заляти с коментари, анализи и интервюта на/за испанския отбор, смятам да кажа няколко думи за единственият играч, който исках да видя да вдигне купата. Раул. Първото първенство без него и Испания е шампион. Не ми се иска да съм на негово място. Като оставим това на страна, испанците успяха да забавят иначе много динамичния футбол на Евро 2008 и наложиха своя постепенно-мачкащ стил на игра и резултатите не закъсняха. 5 победи и 1 равен. Браво на сеньор Арагонес. Най-после направи тази футболна нация Шампион.