The Land Of The Sand

Аз сям отявлен фен на някои български печатни и електронни издания. Нека спомена само подбрани имена, за да не възникнат ненужни въпроси: Егоист, Максим, Днес.бг, Капитал, Сблъсък (bTV), Полет над нощта (Дарик Радио), Отечествен Фронт (bTV). Наистина обичам да чета/пиша/слушам тези издания. За жалост има хора, които ми развалят кефа в някои от тях. По стар български обичай кадрите се подбират по линия на роднинска връзка с Главния Редактор или в краен случай - собственикът/директорът.

Много е дразнително първо от гледна точка на професионализъм. Обикновено става дума за недостатъчно квалифицирани личности, които взимат позицията без конкурс, състезание или каквато и да било конкуренция. Забелязвам и случаи, когато въпросните лица е възможно и да имат 1-2 сполучливи опита в занаята си, но след това неизменно се сгромолясват с гръм и трясък.

Списание Егоист ми е еталон за добра и правилна концепция за лайф-стайл списание в България. Но и в него се случва нещо. Появяват се нови автори, с техните нови стилове на писане. Не-Егоист стилове на писане. И Не-Егоист идеи за статии. Тук-там може да се срещне и нова рубрика, което си е хубаво, разнообразие. Но когато тя е “прецакана” от страхотния потенциал на племенника на издателя…Щото момченцето веднъж в седми клас написало есе и, разбирате ли, той е велик писател и журналист и т.н.

Сещам се за един много готин случай. Става дума за едно списание, тип “културен гид”, но няма да назовавам точното име, за да няма обидени. Човекът, който е главен захранващ със статии това списание, е най-малкото не на място според мен за позицията си. Той първо очевидно не познава материята, за която пише, а на всичкото отгоре претендира и за светило в областта, а и в други такива. Неприятно впечатление ми създаде още с първото ни мерване и това си остана в главата ми. Хвалипръцко, както казвах като малък.

Кандидати за слава има навсякъде, както и в Днес.бг. По принцип са ми любимата новинарска медия и ги чета ежедневно. Особено “Извън Релси”. За незапознатите, рубриката “Извън Релси” е за теми, които не се вписват в другите рубрики и също така са прекалено свободни за тях. Общо взето, за манджи с грозде. Но от хубавите манджи с грозде. Та, там, манджи забъркват и много добри автори като Красимира Хаджииванова и Кирил Христов. Страхотно забавни истории и най-вече разтоварващи текстове, които не ме обременяват със смъртта на 100 000 деца някъде в Азия или пък с комплексарските-пъпчиви истории на някой хлапак в блога му. Също така не е сълзливо-резлива поезия на нео-месия-мега-уаркрафт-задръстеняк. Но! Ето, и там стана тя каквато стана. Започнаха пуберските глупости и лексиконното писане. Мило мое дневниче, днес ме сърби гъза и ще попиша малко за това, защото хората ми се кефят и ме четат и Look at me baby, I’m Star!  Точно така. Въпросният автор имаше много добро начало с обещаващи текстове, но след това просто бум-тряс и падна малко под дъното. Хората обаче четат, та и коментират. Хубавото е, че коментарите не са само на психотронно-зомбирани овце, ами има и будни читатели, които са си казали какво мислят, без да спестяват “красивите” думички. Дано вземе поука и да се върне към “правилното” писане, защото иначе значително ще оредеят читателите. А все пак в Интернет доста лесно се измерва кой-колко е четен!

Стига толкова, че пак анархични идеи ми забликаха в главата! Чао!