Честито на всички за победата! Нашите момчета показаха през второто полувреме, че сме далеч по-силният отбор.

По принцип не обичам да говоря за Левски и ЦСКА когато става дума за националния отбор, но в последните дни гледах как по форумите се псуват всички левскари начело с треньора и отговорника на националите, а уж всички играчи на ЦСКА трябва да играят титуляри. По принцип няма лошо. Дори наистина смятам, че Иван Иванов трябва да е национал. Но днес Кирил Котев беше най-слабият ни играч. И то забележете, че след смяната на полувремето с Телкийски, един халф като Станислав Ангелов свърши много по-добра работа на мястото на Котев. Нямам нищо против момчето, но с такава игра сме обречени дори срещу Фиджи.

Евала на Мъри Стоилов за смелостта да изкара защитник за халф на полувремето. С Телкийски отдясно (когото също по принцип не понасям, но днес игра страхотно) и Чавдар Янков в средата, бяхме много по-опасни в атаките си. Мартин Петров според мен игра доста слабо за възможностите си, но това го очаквах с оглед липсата на игрова практика в Манчестър Сити.

Нека се опитам да направя един анализ на отделните линии в отбора ни:
Вратар и защита: Иванков си беше на ниво както винаги. Честно казано не разбирам защо има фенове, които не го харесват. И днес ни спаси доста голове.
Илиян Стоянов, който не искам да в националния по принцип, днес беше доста стабилен и освен при гола на Йоветич, не направи друга сериозна грешка, дори напротив, на няколко пъти изкарваше много уверено топката и спечели доста важни нарушения в средата на терена. За Котев вече казах какво мисля, така че преминавам към Кишишев. Тинката вкара най-важния гол в мача, но като цяло според мен той не е добър вариант за ляв бек. Ако трябва да бъде национал, Кишишев трябва да играе в центъра на терена, но там си имаме достатъчно футболисти. За ляв защитник трябва да се намери друг вариант.
Станислав Манолев е страхотен млад футболист и вярвам, че ще ни носи много радости за в бъдеще, но понякога прекалява със задържането на топката и винаги опитва еднотипни пробиви по крилото. Днес само веднъж навлезе с топката към наказателното поле. Но той е млад, ще се научи.

Наред е халфовата ни линия. Ще започна с Мартин Петров, защото при него доста явно си личеше липсата на мачове. Нямаше нито скорост, нито хитрина в отиграванията му. Единственото полезно беше опитът му и пласирането. Благой Георгиев игра прекалено малко и не ме впечатли с нищо особено.
Стилян Петров бе двигателят на отбора, както винаги. Шапка свалям на този човек. Неуморен черноработник. Чавдар Янков имаше подобна роля, но с леко по-офанзивни инструкции и според мен само липсата на късмет го лиши от гол в този мач. Добра игра на момчето, лично за мен той доказа, че има място в отбора. Станислав Ангелов игра задоволително като халф през първата част, но през второто полувреме бе още по-важен като централен бранител. Не бе безгрешен, но определено бе по-стабилен от Котев. Димитър Телкийски се включи изключително силно през вторите 45 минути и аз лично се извинявам за всичките лоши думи, които съм изрекъл за него. Направо съживи отбора и той, заедно с Бербатов и Стилян Петров са за мен играчи на мача.

Нападението ни днес се представи най-добре. Рангелов е страхотен играч, тича, раздава се, бори се, нямаше шанс да вкара, но като цяло беше много полезен. Докато Бербатов го пазят много стриктно, то Рангелов пазеше цялата защита на Черна Гора да не изнесе лесно топката.
Самият Бербатов пък отново сигурно е оставил впечатлени у доста хора, че не е тичал много, но аз лично забелязах нещо много интересно. Митко заставаше близо до тъчовете и искаше топката от там. Когато я получеше, той не тръгваше да влиза остро към наказателното, а я разпределяше към дъгата на наказателното или малко по-назад. Днес той бе в ролята на нападател-плеймейкър. И се справи добре. Имаше роля в първия гол, подаде за втория, изработи и вкара третия и отново подаде за четвъртия.
Валери Домовчийски ми е любимец от години. Много малко хора признават таланта му, но според мен това момче може да стане голям футболист. Днес нямаше време да покаже кой знае какво, но можеше да вкара дори два гола. Отигра доста добре ситуацията при гола си и освен това се бореше доста по времето, през което беше на терена.

Като цяло България показа две лица днес. Първото полувреме като че ли не можехме да повярваме, че Черна Гора може да контраатакува толкова опасно, а през второто сякаш им доказахме, че ние просто можем да ги пресираме и да ги победим. И успяхме. Отново, честито!