Аз, като един виден столичанин, кореняк не-софиянец и гражданин на Вселената, съм втрещен от ситуацията в софето напоследък. То не са кризи с боклука, кризи с кредитите, кризи с транспорта. Ей го онзи ден окъснях в центъра (нали съм от “предградията”…) и викам да си ходя. Хоп, на Мария Луиза си минават трамваите ама правят там някакви врътки на гарата и бешком пак към ситито. И какъв е изхода за заточениците като мен? За всички клети душици, дръзнали да преминат Ломското и да отидат при по-цивилизованите си събратя оттатък Надлеза Надежда. СКГТ в тясно съдружие с община Столична са ни осигурили обиколни маршрути. Йеее! Т’ва си е като ранна Коледа. Трамвай 6 минава по Скопие, К. Величков и Стамболийски. Ами та то си е почти същото, ей го къде е Скопие, ей го Ботев, ей ти Мария Луиза. Всичко е на шест. Има и рейсове. Да не изостанем нещо случайно. Вечно свежите червени икаруси татрузят от Билата на Ломско до Ц. Гара. Луксозен транспорт, няма шест, пет.

Но проблемите да спираха само с промяната в маршрута. Но нейсе. Ето днес например, имам работа на улица Вашингтон. Да речем че намеря начин да стигна до там навреме. Дали с такси, дали с хеликоптер, моя си работа. Там съм (хипотетично). Сега, плавници и шнорхел ли да взема за плуването в боклуците или да си ида до Пазарджик, да събера ромските данъкоплатци на майка България и да овършеем като редосеялки прекрасната ни столица? В родният ми град има-няма общо взето към 25 000 арийски поданици от по-низш клас. Ако бъдат правилно екипирани, образовани и мотивирани, те могат да бъдат една малка хунта на уличната чистота.

Преди няколко дни (седмици, месеци, неясно понятие за време) говорехме с Деси за найлоните, рециклирането и алъш-вериша с трите кофи. Ами да, не може да има три кофи и един камион с едно отделение за целия боклук. Освен ако, разбира се, не са били предвидени хиляди труженици с гумени ръкавици за разделно сортиране по бунищата. Естествено, това би било гениално и иновативно в световен мащаб, но пагубно от финансова, морална и здравна гледан точка. Та за рециклирането и найлоните. Представите си един свят където правителството решава, че може да направи нещо за хората. Знам че е невъзможно, но все пак си го представете. Въпросто правителство решава, че държавата вече тъне в огромна мизерия и гняс. Какво ли би направила? Ами ако реши да наложи някакви високи изкупни цени на рециклируемите материали? Примерно: стъклото ако сега се купува за 1 лв. (примерно), тогава да бъде за 3 лв. Ако найлона сега се изкупува за 2 лв., тогава да бъде за 5 лв. и т.н. Гарантирам ви че Ленинските съботници са като ленива дрямка в сравнение с мощта на изгладнелите българи. И не-чак-толкова-българи. Само идея де, нищо повече. Ако го втасаме чак дотам, та и в под земята се напълним с боклуци, все нещо трябва да се мисли. То е ясно, че завод за преработване на отпадъците няма да бъде построен у нас, че защо ни е. Далаверата не позволява.

Следва продължение….